Днес ми е бяло, а утре – черно.
В моето тяло неправомерно
две души светят. Едната крее.
В дом от куплети сита живее.
Бели любови, черни въздишки –
рози, окови – всичко и нищо.
Две половини в смъртна вендета.
дни и години. Клета-проклета
обич сънувам. Бяло се моля.
Все съществувам в черна неволя.
Кратка надежда – дълга измама.
Както изглежда отговор няма. ...