14 feb 2009, 0:33

Честит празник! 

  Poesía » De amor
923 0 17

Стръкове житни врани кълват.

Черно е денем полето.

Вечер ги няма, и враните спят.

Вечер стихът само свети.

 

Колко е тихо. Свети луна.

Шушукат звезди по небето.

Съня ти разкъсвам, любима жена,

с вечното "Z" през сърцето.

 

Нейде напира жива вода

кора по асмите да цепи.

Нашата обич, любима жена,

във вино и зрънце да свети!

© Красимир Дяков Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??