Честит празник!
Стръкове житни врани кълват.
Черно е денем полето.
Вечер ги няма, и враните спят.
Вечер стихът само свети.
Колко е тихо. Свети луна.
Шушукат звезди по небето.
Съня ти разкъсвам, любима жена,
с вечното "Z" през сърцето.
Нейде напира жива вода
кора по асмите да цепи.
Нашата обич, любима жена,
във вино и зрънце да свети!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Красимир Дяков Всички права запазени
