12 abr 2025, 19:47

Човешка комедия

300 0 0

Отричаме, но противно приказваме,

уж мълчим, а при възможност на драго

сърце рецитираме,

уж сме си верни, а като паднем няма

опора да ни изправи.

В другите търсим вина, а ние сляпо

грешим.

Породена завист, откъде?

Ирония на съдбата? Ха. Или по-скоро

човешки безпорядък?

И за безгрешни се мислим. А дори на

съвестта ни не тежи за сторена лошотия.

Зениците широки, устните - учени.

Всеки дебне откъде да вземе, та поне

разнообразен да му се стори живота.

Много мъдри уж, но без грам замисъл

в говора.

Погледи на мъст, душа черна почернена

от ненавист погубена, заблудена.

Фалшиви хора с фалшиви сърца.

А уж светли и смирени, но без капка

вяра. Колко монаси на тъмното, обвити

в сатира!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Bozhidar Delchev Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...