12.04.2025 г., 19:47

Човешка комедия

294 0 0

Отричаме, но противно приказваме,

уж мълчим, а при възможност на драго

сърце рецитираме,

уж сме си верни, а като паднем няма

опора да ни изправи.

В другите търсим вина, а ние сляпо

грешим.

Породена завист, откъде?

Ирония на съдбата? Ха. Или по-скоро

човешки безпорядък?

И за безгрешни се мислим. А дори на

съвестта ни не тежи за сторена лошотия.

Зениците широки, устните - учени.

Всеки дебне откъде да вземе, та поне

разнообразен да му се стори живота.

Много мъдри уж, но без грам замисъл

в говора.

Погледи на мъст, душа черна почернена

от ненавист погубена, заблудена.

Фалшиви хора с фалшиви сърца.

А уж светли и смирени, но без капка

вяра. Колко монаси на тъмното, обвити

в сатира!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Bozhidar Delchev Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...