12.04.2025 г., 19:47

Човешка комедия

291 0 0

Отричаме, но противно приказваме,

уж мълчим, а при възможност на драго

сърце рецитираме,

уж сме си верни, а като паднем няма

опора да ни изправи.

В другите търсим вина, а ние сляпо

грешим.

Породена завист, откъде?

Ирония на съдбата? Ха. Или по-скоро

човешки безпорядък?

И за безгрешни се мислим. А дори на

съвестта ни не тежи за сторена лошотия.

Зениците широки, устните - учени.

Всеки дебне откъде да вземе, та поне

разнообразен да му се стори живота.

Много мъдри уж, но без грам замисъл

в говора.

Погледи на мъст, душа черна почернена

от ненавист погубена, заблудена.

Фалшиви хора с фалшиви сърца.

А уж светли и смирени, но без капка

вяра. Колко монаси на тъмното, обвити

в сатира!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Bozhidar Delchev Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...