Човешка комедия

Отричаме, но противно приказваме,

уж мълчим, а при възможност на драго

сърце рецитираме,

уж сме си верни, а като паднем няма

опора да ни изправи.

В другите търсим вина, а ние сляпо

грешим.

Породена завист, откъде?

Ирония на съдбата? Ха. Или по-скоро

човешки безпорядък?

И за безгрешни се мислим. А дори на

съвестта ни не тежи за сторена лошотия.

Зениците широки, устните - учени.

Всеки дебне откъде да вземе, та поне

разнообразен да му се стори живота.

Много мъдри уж, но без грам замисъл

в говора.

Погледи на мъст, душа черна почернена

от ненавист погубена, заблудена.

Фалшиви хора с фалшиви сърца.

А уж светли и смирени, но без капка

вяра. Колко монаси на тъмното, обвити

в сатира!