Apr 12, 2025, 7:47 PM

Човешка комедия

289 0 0

Отричаме, но противно приказваме,

уж мълчим, а при възможност на драго

сърце рецитираме,

уж сме си верни, а като паднем няма

опора да ни изправи.

В другите търсим вина, а ние сляпо

грешим.

Породена завист, откъде?

Ирония на съдбата? Ха. Или по-скоро

човешки безпорядък?

И за безгрешни се мислим. А дори на

съвестта ни не тежи за сторена лошотия.

Зениците широки, устните - учени.

Всеки дебне откъде да вземе, та поне

разнообразен да му се стори живота.

Много мъдри уж, но без грам замисъл

в говора.

Погледи на мъст, душа черна почернена

от ненавист погубена, заблудена.

Фалшиви хора с фалшиви сърца.

А уж светли и смирени, но без капка

вяра. Колко монаси на тъмното, обвити

в сатира!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Bozhidar Delchev All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...