Човешка комедия
Отричаме, но противно приказваме,
уж мълчим, а при възможност на драго
сърце рецитираме,
уж сме си верни, а като паднем няма
опора да ни изправи.
В другите търсим вина, а ние сляпо
грешим.
Породена завист, откъде?
Ирония на съдбата? Ха. Или по-скоро
човешки безпорядък?
И за безгрешни се мислим. А дори на
съвестта ни не тежи за сторена лошотия.
Зениците широки, устните - учени.
Всеки дебне откъде да вземе, та поне
разнообразен да му се стори живота.
Много мъдри уж, но без грам замисъл
в говора.
Погледи на мъст, душа черна почернена
от ненавист погубена, заблудена.
Фалшиви хора с фалшиви сърца.
А уж светли и смирени, но без капка
вяра. Колко монаси на тъмното, обвити
в сатира!
© Bozhidar Delchev All rights reserved.