2 oct 2007, 8:56

Чревоугодничество

  Poesía
783 0 8
 

 

 

Уморих се от пълнолуния,

когато луната е просто палачинка,

залепнала върху мухлясал таван.

Обърни се на другата страна.

Не ти. Луната имах предвид.


Искаш ли омлет от погледи за закуска?

Приготвям го в онези сутрини,

когато е облачно в очите ми,

а твоите зеници са сбръчкани

като черен пипер.


По принцип съм вегетарианка

(но не заради холестерола).

А ти ставаш все по-постен,

обезмаслен в мое присъствие.


Понякога ми се приисква

да се оглозгам до кокал

и тогава си представям,

че съм анорексичка.


Подай ми още една палачинка

(без моля те).

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мария Василева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...