2 окт. 2007 г., 08:56

Чревоугодничество

777 0 8
 

 

 

Уморих се от пълнолуния,

когато луната е просто палачинка,

залепнала върху мухлясал таван.

Обърни се на другата страна.

Не ти. Луната имах предвид.


Искаш ли омлет от погледи за закуска?

Приготвям го в онези сутрини,

когато е облачно в очите ми,

а твоите зеници са сбръчкани

като черен пипер.


По принцип съм вегетарианка

(но не заради холестерола).

А ти ставаш все по-постен,

обезмаслен в мое присъствие.


Понякога ми се приисква

да се оглозгам до кокал

и тогава си представям,

че съм анорексичка.


Подай ми още една палачинка

(без моля те).

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мария Василева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...