2 окт. 2007 г., 08:56

Чревоугодничество

781 0 8
 

 

 

Уморих се от пълнолуния,

когато луната е просто палачинка,

залепнала върху мухлясал таван.

Обърни се на другата страна.

Не ти. Луната имах предвид.


Искаш ли омлет от погледи за закуска?

Приготвям го в онези сутрини,

когато е облачно в очите ми,

а твоите зеници са сбръчкани

като черен пипер.


По принцип съм вегетарианка

(но не заради холестерола).

А ти ставаш все по-постен,

обезмаслен в мое присъствие.


Понякога ми се приисква

да се оглозгам до кокал

и тогава си представям,

че съм анорексичка.


Подай ми още една палачинка

(без моля те).

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мария Василева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...