Oct 2, 2007, 8:56 AM

Чревоугодничество

  Poetry
779 0 8
 

 

 

Уморих се от пълнолуния,

когато луната е просто палачинка,

залепнала върху мухлясал таван.

Обърни се на другата страна.

Не ти. Луната имах предвид.


Искаш ли омлет от погледи за закуска?

Приготвям го в онези сутрини,

когато е облачно в очите ми,

а твоите зеници са сбръчкани

като черен пипер.


По принцип съм вегетарианка

(но не заради холестерола).

А ти ставаш все по-постен,

обезмаслен в мое присъствие.


Понякога ми се приисква

да се оглозгам до кокал

и тогава си представям,

че съм анорексичка.


Подай ми още една палачинка

(без моля те).

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мария Василева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...