Уморих се от пълнолуния,
когато луната е просто палачинка,
залепнала върху мухлясал таван.
Обърни се на другата страна.
Не ти. Луната имах предвид.
Искаш ли омлет от погледи за закуска?
Приготвям го в онези сутрини,
когато е облачно в очите ми,
а твоите зеници са сбръчкани
като черен пипер.
По принцип съм вегетарианка
(но не заради холестерола).
А ти ставаш все по-постен,
обезмаслен в мое присъствие.
Понякога ми се приисква
да се оглозгам до кокал
и тогава си представям,
че съм анорексичка.
Подай ми още една палачинка
(без моля те).
© Мария Василева Всички права запазени