2.10.2007 г., 8:56

Чревоугодничество

782 0 8
 

 

 

Уморих се от пълнолуния,

когато луната е просто палачинка,

залепнала върху мухлясал таван.

Обърни се на другата страна.

Не ти. Луната имах предвид.


Искаш ли омлет от погледи за закуска?

Приготвям го в онези сутрини,

когато е облачно в очите ми,

а твоите зеници са сбръчкани

като черен пипер.


По принцип съм вегетарианка

(но не заради холестерола).

А ти ставаш все по-постен,

обезмаслен в мое присъствие.


Понякога ми се приисква

да се оглозгам до кокал

и тогава си представям,

че съм анорексичка.


Подай ми още една палачинка

(без моля те).

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Василева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...