Уенди (Бианка Габровска)
211 1349
11 oct 2009, 15:43

Чудо 

  Poesía » De amor
1100 0 25

Ти беше сън. Дори не беше истински...

За теб не бях запалила огнище.

Не беше принц от детските ми приказки.

Дойде без кон, самотен и разнищен.

 

Прегърна ме с ръце, от студ сковани.

Погали ме с вдървените си пръсти.

Изпи със устни старите ми рани.

Докосна вярата и тя възкръсна.

 

Поспря... Посгря се... После си отиде...

След тебе отлетяха пеперудите.

Небето се забули от обида.

Луната се прегърби от почуда.

 

А аз пристъпих към тревите боса -

венец от спомените да заплитам...

И стана Чудо! Крехка, недоносена,

политна любовта ни към звездите.

 

И цвете върху камъка поникна...

© Бианка Габровска Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??