Уенди (Бианка Габровска)
211 1349
11.10.2009 г., 15:43 ч.

Чудо 

  Поезия » Любовна
1101 0 25

Ти беше сън. Дори не беше истински...

За теб не бях запалила огнище.

Не беше принц от детските ми приказки.

Дойде без кон, самотен и разнищен.

 

Прегърна ме с ръце, от студ сковани.

Погали ме с вдървените си пръсти.

Изпи със устни старите ми рани.

Докосна вярата и тя възкръсна.

 

Поспря... Посгря се... После си отиде...

След тебе отлетяха пеперудите.

Небето се забули от обида.

Луната се прегърби от почуда.

 

А аз пристъпих към тревите боса -

венец от спомените да заплитам...

И стана Чудо! Крехка, недоносена,

политна любовта ни към звездите.

 

И цвете върху камъка поникна...

© Бианка Габровска Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??