Oct 11, 2009, 3:43 PM

Чудо

  Poetry » Love
1.3K 0 25

Ти беше сън. Дори не беше истински...

За теб не бях запалила огнище.

Не беше принц от детските ми приказки.

Дойде без кон, самотен и разнищен.

 

Прегърна ме с ръце, от студ сковани.

Погали ме с вдървените си пръсти.

Изпи със устни старите ми рани.

Докосна вярата и тя възкръсна.

 

Поспря... Посгря се... После си отиде...

След тебе отлетяха пеперудите.

Небето се забули от обида.

Луната се прегърби от почуда.

 

А аз пристъпих към тревите боса -

венец от спомените да заплитам...

И стана Чудо! Крехка, недоносена,

политна любовта ни към звездите.

 

И цвете върху камъка поникна...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Бианка Габровска All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...