16 feb 2021, 9:27

Чуй ме

  Poesía
838 2 5

 

 

 

Чуй ме!

 

Крещя 

от болката и от гнева ти!

Крещя 

от моята вина в ума ти!

Крещя

 от пъкъла на самотата ми!

Крещя,

приела демоните ти

в душата си!

 

Чуй ме!

 

Изчезнах в лабиринта

на съдбата си!

 

Чуй ме!

 

С моя стон

 крещи

душата ти!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ангелина Стойчева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Калине, Младене, Бояна и Роси, много ви благодаря, че “чухте” стихчето ми и оставихте прекрасните си коментари под него. Признателна съм ви.
  • Няма как да не се чуе този силен глас,дори да иде от пъкала!Много силно!Поздравления!
  • Много точно е казаното в стихотворение. Това са обратите във взаимодействието на двете същности - мъжката и женската, водещи до канибализъм на чувствата. Единствено приемането на чуждите демони в душата според мен е хипербола, породена от загубата, защото иначе стихотворението не би звучало с такава болезненост и силна съпротива на проявилото се зло.
  • Прав е Калин. Присъединявам се към констатацията му. Силно съм впечатлен от финала, в който се извършва размяна на местата на лирическите субекти - много неочаквана, но единствено вярна като поетичен ход. Поздравление, Ангелина!
  • Много силно! Нямаше как да не го чуя...

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...