Feb 16, 2021, 9:27 AM

Чуй ме 

  Poetry
337 2 5

 

 

 

Чуй ме!

 

Крещя 

от болката и от гнева ти!

Крещя 

от моята вина в ума ти!

Крещя

 от пъкъла на самотата ми!

Крещя,

приела демоните ти

в душата си!

 

Чуй ме!

 

Изчезнах в лабиринта

на съдбата си!

 

Чуй ме!

 

С моя стон

 крещи

душата ти!

© Ангелина Стойчева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Калине, Младене, Бояна и Роси, много ви благодаря, че “чухте” стихчето ми и оставихте прекрасните си коментари под него. Признателна съм ви.
  • Няма как да не се чуе този силен глас,дори да иде от пъкала!Много силно!Поздравления!
  • Много точно е казаното в стихотворение. Това са обратите във взаимодействието на двете същности - мъжката и женската, водещи до канибализъм на чувствата. Единствено приемането на чуждите демони в душата според мен е хипербола, породена от загубата, защото иначе стихотворението не би звучало с такава болезненост и силна съпротива на проявилото се зло.
  • Прав е Калин. Присъединявам се към констатацията му. Силно съм впечатлен от финала, в който се извършва размяна на местата на лирическите субекти - много неочаквана, но единствено вярна като поетичен ход. Поздравление, Ангелина!
  • Много силно! Нямаше как да не го чуя...
Random works
: ??:??