16.02.2021 г., 9:27

Чуй ме

839 2 5

 

 

 

Чуй ме!

 

Крещя 

от болката и от гнева ти!

Крещя 

от моята вина в ума ти!

Крещя

 от пъкъла на самотата ми!

Крещя,

приела демоните ти

в душата си!

 

Чуй ме!

 

Изчезнах в лабиринта

на съдбата си!

 

Чуй ме!

 

С моя стон

 крещи

душата ти!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ангелина Стойчева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Калине, Младене, Бояна и Роси, много ви благодаря, че “чухте” стихчето ми и оставихте прекрасните си коментари под него. Признателна съм ви.
  • Няма как да не се чуе този силен глас,дори да иде от пъкала!Много силно!Поздравления!
  • Много точно е казаното в стихотворение. Това са обратите във взаимодействието на двете същности - мъжката и женската, водещи до канибализъм на чувствата. Единствено приемането на чуждите демони в душата според мен е хипербола, породена от загубата, защото иначе стихотворението не би звучало с такава болезненост и силна съпротива на проявилото се зло.
  • Прав е Калин. Присъединявам се към констатацията му. Силно съм впечатлен от финала, в който се извършва размяна на местата на лирическите субекти - много неочаквана, но единствено вярна като поетичен ход. Поздравление, Ангелина!
  • Много силно! Нямаше как да не го чуя...

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...