voda (Елица Ангелова)
586 14113
28 ene 2011, 9:24  

Зов 

  Poesía » Otra
1098 0 36

Защо се ровиш толкова дълбоко
във спомена за минала любов?
Не виждаш ли? – Блондинка синеока
без думи ти изпраща огнен зов.

Ти само погледни и усмихни се –
за миг ще те облъхне светлина.
И по-красиви ще изгряват дните,
покръстени със име на жена.

© Елица Ангелова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Благодаря на всички за подкрепата!
  • Понякога е по-добре нещата да ни бъдат чужди. Много силен стих макар и изпълнен с малко тъжни емоции...
  • Прегръдка от мен, Водице!
  • Върнах се, Маги и Любомир, за да ви благодаря за подадените топли длани.

    А любовта, Любо, любовта...

    Тук чужди са водата и пръстта
    и въздухът дори не ми достига.
    На чужд език говори любовта
    и моето сърце не я разбира...

    Но имам вас, Приятели.
    С обич, Елица.
  • много тъжно...как само те разбирам..
    но по-страшното е да си чужд сред свои..
    великолепно стихотворение, мила Елица...
    сърдечно те прегръщам
  • Поздрави Водице!!!Когато душата разбере не може място да си избере ,всичкото е чуждо......какво ли и е нужно....ОБИЧ !!!
  • Благодаря ти за прочита и за проявеното разбиране, Галина.
    Всяка искрена дума ме топли и поражда в мен усещане за близост...
    Сърдечен поздрав!
  • Здравей, Наде!
    Добре че сте вие, близки на сърцето ми.
    A с чуждото трудно се свиква.
    Но може би с времето...

    Лека нощ!

  • "а чуждо ми е.
    Чуждо –
    до полуда."
    Силно!!!
    Ех, Ели...


  • Трогната съм от думите ти, АЗ, но не ме търси...
    Благодаря ти!
    И на теб, Данче!

    На всички Приятели тук – честит Трифон Зарезан!
    Желая ви здраве, обич и много късмет!
    Елица
  • Вода,къде си?Без стиха ти ,деня е мрачен като времето на вън.Утре пак ще те потърся.Късмет и обич.
  • Поздрави,Ели,за силната изповед!Всеки от нас е изпитвал това чувство,но малцина могат да го сътворят в стих!Красиво е!
  • Още топлинка от Николай и Сашо!
    Благодаря ви за милото присъствие!
    Щастливи сбъдвания през уикенда!
  • Прекрасен и изживян стих...Поздрав!
  • Навън е топло,
    с паркове и птици,
    цветя и храсти
    и хора с усмихнати лица.
    А всичко ти е чуждо,
    душата търси своята среда.

    И сякаш друг е въздуха в Родината.
    И по различно пеят птиците.
    Ухае там на мащерка и див пелин,
    а лете слушаш песен на щурчета.

    Пропита e кръвта ти с наш`те нрави, обичаи,
    отекват в тебе стъпките в бащиния дом.
    Как липсват близките ти хора
    с прегръдка топла и добри очи.
    Да видиш живи, здрави, майка, татко…,
    сърцето как очаква с трепет и тъжи.

    Чудесен, силен и вълнуващ стих,
    пропит с много чувства,
    с обич и носталгия по Родината!
    Поздрави, Ели!
    Изпращам ти виртуално усмивки
    и букетче с наши кокичета!
  • Разбираш ме, Рудин. Благодаря!

    -Към Ивайло: причината е невъзможността да се обикне тази действителност.
    И да има добрини, духовна връзка не може да се постигне – така, като не можеш да обикнеш някого, въпреки достойнствата му: така както старата бащина къща е по-мила от новия апартамент...
    –––
    Пожелавам и на двама ви усмихнати почивни дни!
  • Носталгията е велико чувство. И извор на вдъхновение.
  • Приятно и погостувахте и вие, Данче, Илко и Стефан!
    Заповядайте пак.
    Весел поздрав!
  • Поздрав за хубавия стих!
  • И мен ме мъчи носталгията...хубаво, но чуждо!
  • Не ти пожелавам да познаеш това чувство, Агоп.
    Присъствието ти е ласка за мен.
    Благодаря ти с усмивка
  • носталгията е хищен звяр, Ели...
    захапката е жестока!!!

    поздрави за стиха...
    чудесен е!
  • Тук лирическата съм си аз, Влади!
    Не знам защо не те очаквах и затова още повечеш ти се радвам.
    Топла и звездна вечер ти пожелавам!
  • Родното зове, това е гласът на кръвта на предците ни!
    Така го почувствах, Ели, и споделям чувствата на лирическата ти героиня!
    Поздрави!
  • Като топли ръце пристигат при мен думите ви, Приятели.
    Трогната съм от вашата искреност, загриженост и съпричастие.

    За тези, които не знаят – аз съм в Калифорния от няколко години. Имам и други стихове за България.
    Но този емоционален възклик се роди по конкретен повод:
    В БЛОГ.БГ, където имам страница, бе публикуван постинг, посветен на 1330 годишнината от създаването на Българската държава. Съпроводен от клип – част от филма "Аспарух".
    Върнах се към онова свято и гордо начало... и се почувствах чужда тук,
    на тази далечна земя...

    Vyatur,нека бъдем на "ти", по-топло е...
    Ценя интереса ти към моите стихове и се радвам. Ще погледна и твоите публикации. И пак ще се срещаме...
    ––––
    Светли поздрави и усмихнати дни за вас, Приятели!

  • Хареса ми!
  • Хареса ми много!
  • Доста съм изненадан от този стих
  • Да, до болка познато!
    Поздрави, Ели!!!
  • познато усещане,браво
  • Не видях само причината за това усещане, дори и намек някакъв, Ели...А това е най-важното. Поздрав! Ив
  • Вървя по таз земя –
    като обречена.
    Толкова сила усетих в признанието ти! Прегръдки!
  • Вода,аз съм една от Вашите многоброини почитателки.Усештах Ви винаги силна,вървяща във верна посока.Всеки ден чакам да видя,какво сте сътворили.А днес сте тъжна.Сигорно има за какво.Но горе главата.Ние сме жени и ще се борим.А ако имате време и желание,ще съм Ви благодарна да
    чуя Вашето мение за написаното от мен.То е важно за мен.Благодаря.
  • Тъжно е, когато хубавото ни се струва чуждо...
    Но се случва понякога...
    Поздрав!
  • Чуждо –

    до полуда.

    Ти си вече друга...
  • Много силно откровение. Ключът навярно е в сърцето ти и в погледа напред. Сърдечен поздрав!
Propuestas
: ??:??