28 янв. 2011 г., 09:24 2017-01-19T00:41:08+02:00

Зов

Поэзия » Другая

1.3K 0 36

Защо се ровиш толкова дълбоко
във спомена за минала любов?
Не виждаш ли? – Блондинка синеока
без думи ти изпраща огнен зов.

Ти само погледни и усмихни се –
за миг ще те облъхне светлина.
И по-красиви ще изгряват дните,
покръстени със име на жена.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

voda (Елица Ангелова)

Благодаря на всички за подкрепата!

2012-07-25T00:23:11+03:00
ville_valo_brc (Илия Кузев)

Понякога е по-добре нещата да ни бъдат чужди. Много силен стих макар и изпълнен с малко тъжни емоции...

2011-03-10T14:03:08+02:00
Жулли (Юлия Димитрова)

Прегръдка от мен, Водице!

2011-02-20T22:24:18+02:00
voda (Елица Ангелова)

Върнах се, Маги и Любомир, за да ви благодаря за подадените топли длани.

А любовта, Любо, любовта...

Тук чужди са водата и пръстта
и въздухът дори не ми достига.
На чужд език говори любовта
и моето сърце не я разбира...

Но имам вас, Приятели.
С обич, Елица.

2011-02-09T02:29:00+02:00
mariniki (Магдалена Костадинова)

много тъжно...как само те разбирам..
но по-страшното е да си чужд сред свои..
великолепно стихотворение, мила Елица...
сърдечно те прегръщам

2011-02-07T10:45:27+02:00