28.01.2011 г., 9:24  

Зов

1.3K 0 36

Защо се ровиш толкова дълбоко
във спомена за минала любов?
Не виждаш ли? – Блондинка синеока
без думи ти изпраща огнен зов.

Ти само погледни и усмихни се –
за миг ще те облъхне светлина.
И по-красиви ще изгряват дните,
покръстени със име на жена.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Елица Ангелова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря на всички за подкрепата!
  • Понякога е по-добре нещата да ни бъдат чужди. Много силен стих макар и изпълнен с малко тъжни емоции...
  • Прегръдка от мен, Водице!
  • Върнах се, Маги и Любомир, за да ви благодаря за подадените топли длани.

    А любовта, Любо, любовта...

    Тук чужди са водата и пръстта
    и въздухът дори не ми достига.
    На чужд език говори любовта
    и моето сърце не я разбира...

    Но имам вас, Приятели.
    С обич, Елица.
  • много тъжно...как само те разбирам..
    но по-страшното е да си чужд сред свои..
    великолепно стихотворение, мила Елица...
    сърдечно те прегръщам

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....