28.01.2011 г., 9:24 ч.
Зов
Защо се ровиш толкова дълбоко
във спомена за минала любов?
Не виждаш ли? – Блондинка синеока
без думи ти изпраща огнен зов.
Ти само погледни и усмихни се –
за миг ще те облъхне светлина.
И по-красиви ще изгряват дните,
покръстени със име на жена.
© Елица Ангелова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Благодаря на всички за подкрепата!
-
Понякога е по-добре нещата да ни бъдат чужди. Много силен стих макар и изпълнен с малко тъжни емоции...
-
Прегръдка от мен, Водице!
-
Върнах се, Маги и Любомир, за да ви благодаря за подадените топли длани.
А любовта, Любо, любовта...
Тук чужди са водата и пръстта
и въздухът дори не ми достига.
На чужд език говори любовта
и моето сърце не я разбира...
Но имам вас, Приятели.
С обич, Елица. -
много тъжно...как само те разбирам..
но по-страшното е да си чужд сред свои..
великолепно стихотворение, мила Елица...
сърдечно те прегръщам -
Поздрави Водице!!!Когато душата разбере не може място да си избере ,всичкото е чуждо......какво ли и е нужно....ОБИЧ !!!
-
Благодаря ти за прочита и за проявеното разбиране, Галина.
Всяка искрена дума ме топли и поражда в мен усещане за близост...
Сърдечен поздрав! -
Здравей, Наде!
Добре че сте вие, близки на сърцето ми.
A с чуждото трудно се свиква.
Но може би с времето...
Лека нощ!
-
"а чуждо ми е.
Чуждо –
до полуда."
Силно!!!
Ех, Ели...
-
Трогната съм от думите ти, АЗ, но не ме търси...
Благодаря ти!
И на теб, Данче!
На всички Приятели тук – честит Трифон Зарезан!
Желая ви здраве, обич и много късмет!
Елица -
Вода,къде си?Без стиха ти ,деня е мрачен като времето на вън.Утре пак ще те потърся.Късмет и обич.
-
Поздрави,Ели,за силната изповед!Всеки от нас е изпитвал това чувство,но малцина могат да го сътворят в стих!Красиво е!
-
Още топлинка от Николай и Сашо!
Благодаря ви за милото присъствие!
Щастливи сбъдвания през уикенда! -
Прекрасен и изживян стих...Поздрав!
-
Навън е топло,
с паркове и птици,
цветя и храсти
и хора с усмихнати лица.
А всичко ти е чуждо,
душата търси своята среда.
И сякаш друг е въздуха в Родината.
И по различно пеят птиците.
Ухае там на мащерка и див пелин,
а лете слушаш песен на щурчета.
Пропита e кръвта ти с наш`те нрави, обичаи,
отекват в тебе стъпките в бащиния дом.
Как липсват близките ти хора
с прегръдка топла и добри очи.
Да видиш живи, здрави, майка, татко…,
сърцето как очаква с трепет и тъжи.
Чудесен, силен и вълнуващ стих,
пропит с много чувства,
с обич и носталгия по Родината!
Поздрави, Ели!
Изпращам ти виртуално усмивки
и букетче с наши кокичета! -
Разбираш ме, Рудин. Благодаря!
-Към Ивайло: причината е невъзможността да се обикне тази действителност.
И да има добрини, духовна връзка не може да се постигне – така, като не можеш да обикнеш някого, въпреки достойнствата му: така както старата бащина къща е по-мила от новия апартамент...
–––
Пожелавам и на двама ви усмихнати почивни дни!
-
Носталгията е велико чувство. И извор на вдъхновение.
-
Приятно и погостувахте и вие, Данче, Илко и Стефан!
Заповядайте пак.
Весел поздрав! -
Поздрав за хубавия стих!
-
И мен ме мъчи носталгията...хубаво, но чуждо!
-
Не ти пожелавам да познаеш това чувство, Агоп.
Присъствието ти е ласка за мен.
Благодаря ти с усмивка -
носталгията е хищен звяр, Ели...
захапката е жестока!!!
поздрави за стиха...
чудесен е! -
Тук лирическата съм си аз, Влади!
Не знам защо не те очаквах и затова още повечеш ти се радвам.
Топла и звездна вечер ти пожелавам!
-
Родното зове, това е гласът на кръвта на предците ни!
Така го почувствах, Ели, и споделям чувствата на лирическата ти героиня!
Поздрави! -
Като топли ръце пристигат при мен думите ви, Приятели.
Трогната съм от вашата искреност, загриженост и съпричастие.
За тези, които не знаят – аз съм в Калифорния от няколко години. Имам и други стихове за България.
Но този емоционален възклик се роди по конкретен повод:
В БЛОГ.БГ, където имам страница, бе публикуван постинг, посветен на 1330 годишнината от създаването на Българската държава. Съпроводен от клип – част от филма "Аспарух".
Върнах се към онова свято и гордо начало... и се почувствах чужда тук,
на тази далечна земя...
Vyatur,нека бъдем на "ти", по-топло е...
Ценя интереса ти към моите стихове и се радвам. Ще погледна и твоите публикации. И пак ще се срещаме...
––––
Светли поздрави и усмихнати дни за вас, Приятели!
-
Хареса ми!
-
Хареса ми много!
-
Доста съм изненадан от този стих
-
Да, до болка познато!
Поздрави, Ели!!! -
познато усещане,браво
-
Не видях само причината за това усещане, дори и намек някакъв, Ели...А това е най-важното. Поздрав! Ив
-
Вървя по таз земя –
като обречена.
Толкова сила усетих в признанието ти! Прегръдки! -
Вода,аз съм една от Вашите многоброини почитателки.Усештах Ви винаги силна,вървяща във верна посока.Всеки ден чакам да видя,какво сте сътворили.А днес сте тъжна.Сигорно има за какво.Но горе главата.Ние сме жени и ще се борим.А ако имате време и желание,ще съм Ви благодарна да
чуя Вашето мение за написаното от мен.То е важно за мен.Благодаря. -
Тъжно е, когато хубавото ни се струва чуждо...
Но се случва понякога...
Поздрав! -
Чуждо –
до полуда.
Ти си вече друга... -
Много силно откровение. Ключът навярно е в сърцето ти и в погледа напред. Сърдечен поздрав!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
