Jan 28, 2011, 9:24 AM  

Зов

  Poetry » Other
1.3K 0 36

Защо се ровиш толкова дълбоко
във спомена за минала любов?
Не виждаш ли? – Блондинка синеока
без думи ти изпраща огнен зов.

Ти само погледни и усмихни се –
за миг ще те облъхне светлина.
И по-красиви ще изгряват дните,
покръстени със име на жена.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Елица Ангелова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря на всички за подкрепата!
  • Понякога е по-добре нещата да ни бъдат чужди. Много силен стих макар и изпълнен с малко тъжни емоции...
  • Прегръдка от мен, Водице!
  • Върнах се, Маги и Любомир, за да ви благодаря за подадените топли длани.

    А любовта, Любо, любовта...

    Тук чужди са водата и пръстта
    и въздухът дори не ми достига.
    На чужд език говори любовта
    и моето сърце не я разбира...

    Но имам вас, Приятели.
    С обич, Елица.
  • много тъжно...как само те разбирам..
    но по-страшното е да си чужд сред свои..
    великолепно стихотворение, мила Елица...
    сърдечно те прегръщам

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...