6 abr 2021, 16:33  

Cпомен

1.1K 5 20

Априлски ден бе. Господ рече : Стига!

Удари вече твоя сетен час!

Небесен ангел взе назаем глас,

от още неразсънена авлига.

 

Проскърца тихо дървена талига

и писна кукумявката у нас

въртеше се и в профил, и в анфас,

а после над града се заиздига.

 

Животът е отмерен – до микрон,

от памтивека кротко се въртят,

стрелките и отмерват тленността ни.

 

И само от небесния си трон,

Луната бледа гледа този свят

и знае – само спомен ще остане.

 

-------------------------------------------------------

De mortius aut bene, aut nihil – За мъртвите, или добро или нищо –Хилон

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Надежда Ангелова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • По-живички ли, Роси? Обзалагам се, че там е пълна скука. Представи си - ангелчета, песнопения, нищоправене, по цял ден... И раздават пижамите...
  • Животът е отмерен – до микрон,
    Точно и истинско, Наде! Съболезнования!
    Ще е хубаво, ако раят е една огромна библиотека, пълна с " по - живички " произведения!
  • "За теб - нищо", брей! Както казва кумът ми:
    — "Я по-полека с това умиране! Времената са шарени, интересни - най-добре се следят от първия ред. Ложите - после." Извинявай, сенсей, но и аз, като онзи, в библиотеката:
    — Дайте ми, моля Ви някоя книга.
    — Имаме:
    "Живият труп", "Мъртвите сибирски полета", "Дервишът и смъртта"...
    — А нещо по-живичко нямате ли?
    Тааа, дай някаква по - жизнерадостна тема.
  • Обеднява ми езикът...
    За мен - нищо!
    Ето ти идея - лист, носен от вятъра, в купчина жълти мъртви листа, подгрява земята, за да никнат семената на утрото.
    Задачата е дадена, имаш време, пиши и чакай оценка. Не от мен.
  • Благодаря ви!

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...