6 апр. 2021 г., 16:33  

Cпомен

1.1K 5 20

Априлски ден бе. Господ рече : Стига!

Удари вече твоя сетен час!

Небесен ангел взе назаем глас,

от още неразсънена авлига.

 

Проскърца тихо дървена талига

и писна кукумявката у нас

въртеше се и в профил, и в анфас,

а после над града се заиздига.

 

Животът е отмерен – до микрон,

от памтивека кротко се въртят,

стрелките и отмерват тленността ни.

 

И само от небесния си трон,

Луната бледа гледа този свят

и знае – само спомен ще остане.

 

-------------------------------------------------------

De mortius aut bene, aut nihil – За мъртвите, или добро или нищо –Хилон

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Надежда Ангелова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • По-живички ли, Роси? Обзалагам се, че там е пълна скука. Представи си - ангелчета, песнопения, нищоправене, по цял ден... И раздават пижамите...
  • Животът е отмерен – до микрон,
    Точно и истинско, Наде! Съболезнования!
    Ще е хубаво, ако раят е една огромна библиотека, пълна с " по - живички " произведения!
  • "За теб - нищо", брей! Както казва кумът ми:
    — "Я по-полека с това умиране! Времената са шарени, интересни - най-добре се следят от първия ред. Ложите - после." Извинявай, сенсей, но и аз, като онзи, в библиотеката:
    — Дайте ми, моля Ви някоя книга.
    — Имаме:
    "Живият труп", "Мъртвите сибирски полета", "Дервишът и смъртта"...
    — А нещо по-живичко нямате ли?
    Тааа, дай някаква по - жизнерадостна тема.
  • Обеднява ми езикът...
    За мен - нищо!
    Ето ти идея - лист, носен от вятъра, в купчина жълти мъртви листа, подгрява земята, за да никнат семената на утрото.
    Задачата е дадена, имаш време, пиши и чакай оценка. Не от мен.
  • Благодаря ви!

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...