6 апр. 2021 г., 16:33  

Cпомен

1.1K 5 20

Априлски ден бе. Господ рече : Стига!

Удари вече твоя сетен час!

Небесен ангел взе назаем глас,

от още неразсънена авлига.

 

Проскърца тихо дървена талига

и писна кукумявката у нас

въртеше се и в профил, и в анфас,

а после над града се заиздига.

 

Животът е отмерен – до микрон,

от памтивека кротко се въртят,

стрелките и отмерват тленността ни.

 

И само от небесния си трон,

Луната бледа гледа този свят

и знае – само спомен ще остане.

 

-------------------------------------------------------

De mortius aut bene, aut nihil – За мъртвите, или добро или нищо –Хилон

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Надежда Ангелова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • По-живички ли, Роси? Обзалагам се, че там е пълна скука. Представи си - ангелчета, песнопения, нищоправене, по цял ден... И раздават пижамите...
  • Животът е отмерен – до микрон,
    Точно и истинско, Наде! Съболезнования!
    Ще е хубаво, ако раят е една огромна библиотека, пълна с " по - живички " произведения!
  • "За теб - нищо", брей! Както казва кумът ми:
    — "Я по-полека с това умиране! Времената са шарени, интересни - най-добре се следят от първия ред. Ложите - после." Извинявай, сенсей, но и аз, като онзи, в библиотеката:
    — Дайте ми, моля Ви някоя книга.
    — Имаме:
    "Живият труп", "Мъртвите сибирски полета", "Дервишът и смъртта"...
    — А нещо по-живичко нямате ли?
    Тааа, дай някаква по - жизнерадостна тема.
  • Обеднява ми езикът...
    За мен - нищо!
    Ето ти идея - лист, носен от вятъра, в купчина жълти мъртви листа, подгрява земята, за да никнат семената на утрото.
    Задачата е дадена, имаш време, пиши и чакай оценка. Не от мен.
  • Благодаря ви!

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...