6.04.2021 г., 16:33  

Cпомен

1.1K 5 20

Априлски ден бе. Господ рече : Стига!

Удари вече твоя сетен час!

Небесен ангел взе назаем глас,

от още неразсънена авлига.

 

Проскърца тихо дървена талига

и писна кукумявката у нас

въртеше се и в профил, и в анфас,

а после над града се заиздига.

 

Животът е отмерен – до микрон,

от памтивека кротко се въртят,

стрелките и отмерват тленността ни.

 

И само от небесния си трон,

Луната бледа гледа този свят

и знае – само спомен ще остане.

 

-------------------------------------------------------

De mortius aut bene, aut nihil – За мъртвите, или добро или нищо –Хилон

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Надежда Ангелова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • По-живички ли, Роси? Обзалагам се, че там е пълна скука. Представи си - ангелчета, песнопения, нищоправене, по цял ден... И раздават пижамите...
  • Животът е отмерен – до микрон,
    Точно и истинско, Наде! Съболезнования!
    Ще е хубаво, ако раят е една огромна библиотека, пълна с " по - живички " произведения!
  • "За теб - нищо", брей! Както казва кумът ми:
    — "Я по-полека с това умиране! Времената са шарени, интересни - най-добре се следят от първия ред. Ложите - после." Извинявай, сенсей, но и аз, като онзи, в библиотеката:
    — Дайте ми, моля Ви някоя книга.
    — Имаме:
    "Живият труп", "Мъртвите сибирски полета", "Дервишът и смъртта"...
    — А нещо по-живичко нямате ли?
    Тааа, дай някаква по - жизнерадостна тема.
  • Обеднява ми езикът...
    За мен - нищо!
    Ето ти идея - лист, носен от вятъра, в купчина жълти мъртви листа, подгрява земята, за да никнат семената на утрото.
    Задачата е дадена, имаш време, пиши и чакай оценка. Не от мен.
  • Благодаря ви!

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...