Cпомен
Априлски ден бе. Господ рече : Стига!
Удари вече твоя сетен час!
Небесен ангел взе назаем глас,
от още неразсънена авлига.
Проскърца тихо дървена талига
и писна кукумявката у нас
въртеше се и в профил, и в анфас,
а после над града се заиздига.
Животът е отмерен – до микрон,
от памтивека кротко се въртят,
стрелките и отмерват тленността ни.
И само от небесния си трон,
Луната бледа гледа този свят
и знае – само спомен ще остане.
-------------------------------------------------------
De mortius aut bene, aut nihil – За мъртвите, или добро или нищо –Хилон
© Надежда Ангелова All rights reserved.
