14 abr 2013, 12:38

Цветчета

  Poesía » Otra
731 0 3



Като пеперуди

по клоните накацали,  

ухаещи цветчета –  

в розово облекли ги

и в бяло.

Около тях пчелици

забързано жужат.

 

Духна вятър –

цветчетата отрони.

Те посипаха се

като сняг,

посърнаха

и върху земята

безжизнени замряха.

 

Но на клоните

останали са плодове,

които ще едреят,

със сок ще се наливат

и от семето им

нов живот ще се роди –

красотата да продължи.

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ласка Александрова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Нeщата от живота! Вeчният кръговрат на прородата... eдното умира за да направи място на другото да живee, някога и ниe щe смe нарeд да направим място! Но... много красиво и нeжно НАПИСАНО! 6-так - ни по-вeчe, ни по-малко!
  • !
  • Прекрасно! Както винаги! Книга?
    ПП. Сега се връщам от една изложба. Впечатли ме рисунка с черен молив на Муза...

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...