14.04.2013 г., 12:38

Цветчета

729 0 3



Като пеперуди

по клоните накацали,  

ухаещи цветчета –  

в розово облекли ги

и в бяло.

Около тях пчелици

забързано жужат.

 

Духна вятър –

цветчетата отрони.

Те посипаха се

като сняг,

посърнаха

и върху земята

безжизнени замряха.

 

Но на клоните

останали са плодове,

които ще едреят,

със сок ще се наливат

и от семето им

нов живот ще се роди –

красотата да продължи.

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ласка Александрова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Нeщата от живота! Вeчният кръговрат на прородата... eдното умира за да направи място на другото да живee, някога и ниe щe смe нарeд да направим място! Но... много красиво и нeжно НАПИСАНО! 6-так - ни по-вeчe, ни по-малко!
  • !
  • Прекрасно! Както винаги! Книга?
    ПП. Сега се връщам от една изложба. Впечатли ме рисунка с черен молив на Муза...

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...