Като пеперуди
по клоните накацали,
ухаещи цветчета –
в розово облекли ги
и в бяло.
Около тях пчелици
забързано жужат.
Духна вятър –
цветчетата отрони.
Те посипаха се
като сняг,
посърнаха
и върху земята
безжизнени замряха.
Но на клоните
останали са плодове,
които ще едреят,
със сок ще се наливат
и от семето им
нов живот ще се роди –
красотата да продължи.
© Ласка Александрова All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
