Като пеперуди
по клоните накацали,
ухаещи цветчета –
в розово облекли ги
и в бяло.
Около тях пчелици
забързано жужат.
Духна вятър –
цветчетата отрони.
Те посипаха се
като сняг,
посърнаха
и върху земята
безжизнени замряха.
Но на клоните
останали са плодове,
които ще едреят,
със сок ще се наливат
и от семето им
нов живот ще се роди –
красотата да продължи.
© Ласка Александрова All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
