14 апр. 2013 г., 12:38

Цветчета

734 0 3



Като пеперуди

по клоните накацали,  

ухаещи цветчета –  

в розово облекли ги

и в бяло.

Около тях пчелици

забързано жужат.

 

Духна вятър –

цветчетата отрони.

Те посипаха се

като сняг,

посърнаха

и върху земята

безжизнени замряха.

 

Но на клоните

останали са плодове,

които ще едреят,

със сок ще се наливат

и от семето им

нов живот ще се роди –

красотата да продължи.

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ласка Александрова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Нeщата от живота! Вeчният кръговрат на прородата... eдното умира за да направи място на другото да живee, някога и ниe щe смe нарeд да направим място! Но... много красиво и нeжно НАПИСАНО! 6-так - ни по-вeчe, ни по-малко!
  • !
  • Прекрасно! Както винаги! Книга?
    ПП. Сега се връщам от една изложба. Впечатли ме рисунка с черен молив на Муза...

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...