23 feb 2010, 9:23

Цвете се роди

  Poesía
687 0 9

Разцъфна цвете в гърдите

Листенцата докоснаха мечтите

Полетяха към очите

Потръпнаха от нежност цветовете

Сякаш се събраха световете

Каквото горе туй и долу

Стои сърцето голо

Къпе се в светлини

Разлиства се цъфти

Същински слънчоглед 

Оглежда се навред

От красота трепти

С нежност кадифена...

Как блести

Ако можеш истината погледни

в гърдите цвете се роди

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Любомир Деничин Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • "Разцъфна цвете в гърдите"
    ..........................................................
    Оригинални и красиви метафори!
    Истинско поетично бисерче си сътворил!
    Прекрасен стих, посветен на най-ценния подарък,
    с който съдбата ни дарява...!
    ПОЗДРАВИ! (6++)
    БЪДИ!
  • Еххххххх,че красиво!!!Желая и на теб едно такова "благоуханно цвете"!!!Това заслужаваш
  • ИВОН ПРИВЕТ на тебе най напред ,че чичо БОРКО ме разсмя,на мен прилича как позна.РАДВАТЕ МЕ ПРИЯТЕЛИ!!!
  • Честито цвете Любо! Пу- пу същински бащичко, одрало ти е кожата... на чичо слънчицето! Да ти е живо и здраво!!!
  • НЕЖНОСТ ЗА ВСИЧКИ!!!Благодаря ви приятели!!!

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...