Разцъфна цвете в гърдите
Листенцата докоснаха мечтите
Полетяха към очите
Потръпнаха от нежност цветовете
Сякаш се събраха световете
Каквото горе туй и долу
Стои сърцето голо
Къпе се в светлини
Разлиства се цъфти
Същински слънчоглед
Оглежда се навред
От красота трепти
С нежност кадифена...
Как блести
Ако можеш истината погледни
в гърдите цвете се роди
© Любомир Деничин All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
