26 ene 2022, 10:40  

*** 

  Poesía » De amor
371 1 8

Картечница от хорски шум
отдавна е убила моя мир. 
Почернили са светлия ми друм
куршуми и осколки. Пир 

 

на лешояди, късащи остатъци
от любовта, умряла млада,
приготвена на адски пламъци,
разпъната насред площада.

 

Да вземе, който не е взел,

да види, който още не е,
че щастието като самоцел
ще се роди, но няма да живее.

© Елза Тодорова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Благодаря Сенилга, Георги и Петър. Пепи, разказвам за суетна любов, която е твърде показна и я убиват очакванията отвън. В моята глава изглежда свързано всичко, друг въпрос е как съм го предала :D
  • Очень хорошо!
  • Хареса ми.
  • Имаш ги.
  • осколки? - не е ли русизъм

    "че щастието като самоцел
    ще се роди, но няма да живее."?
    А нетърсеното живее до края на живота ли?
    и на мен ми е странно.
  • Разбира се, че има Петър! Човек, показвайки писанията си, трябва да е готов да научи от хора, които разбират, има ли полза да пише или не. Целта ми не е да съм част от маса, която си мисли, че пише добре. Плявата без друго е предостатъчна. Що се касае до усета за мелодия и ритъм, ако ги имам, пак би било добро начало.
  • Аз пак ще поговоря за техническата част, понеже няколко неща ме подразниха в това стихотворение. Първо: картечницата няма шум. Звукът от стреляне с картечница е шумен. Второ: невинаги търсените рими, а тези тук са търсени, помагат да се изчисти идеята. И трето: поантата във финалния куплет ми седи някак несвързана с предните два. Последно: остави се на усета ти за ритъм и мелодия да те води. Ще спра дотук, а авторът ще реши дали има някаква полза за него от казаното.
  • Пир. Има и такава любов
Propuestas
: ??:??