***

Poesía » De amor

735 1 8

Картечница от хорски шум
отдавна е убила моя мир.
Почернили са светлия ми друм
куршуми и осколки. Пир

на лешояди, късащи остатъци
от любовта, умряла млада,
приготвена на адски пламъци,
разпъната насред площада.

Да вземе, който не е взел,

да види, който още не е,
че щастието като самоцел
ще се роди, но няма да живее.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

Донята (Елза Тодорова)

Благодаря Сенилга, Георги и Петър. Пепи, разказвам за суетна любов, която е твърде показна и я убиват очакванията отвън. В моята глава изглежда свързано всичко, друг въпрос е как съм го предала :D

2022-01-30T21:18:52+02:00
Сенилга (Сенилга)

Очень хорошо!

2022-01-29T21:12:26+02:00
генек (Георги Коновски)

Хареса ми.

2022-01-26T16:17:38+02:00
Петър1 (Петър Димитров)

Имаш ги.

2022-01-26T14:02:40+02:00
palenka (П Антонова)

осколки? - не е ли русизъм

"че щастието като самоцел
ще се роди, но няма да живее."?
А нетърсеното живее до края на живота ли?
и на мен ми е странно.

2022-01-26T13:58:35+02:00

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poesía 7K 5.0

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poesía 4.3K 5.0

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poesía 9.9K 5.0

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4K 5.0

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0