Картечница от хорски шум
отдавна е убила моя мир.
Почернили са светлия ми друм
куршуми и осколки. Пир
на лешояди, късащи остатъци
от любовта, умряла млада,
приготвена на адски пламъци,
разпъната насред площада.
Да вземе, който не е взел,
да види, който още не е,
че щастието като самоцел
ще се роди, но няма да живее.
© Елза Тодорова Всички права запазени