***

Poetry » Love

729 1 8

Картечница от хорски шум
отдавна е убила моя мир.
Почернили са светлия ми друм
куршуми и осколки. Пир

на лешояди, късащи остатъци
от любовта, умряла млада,
приготвена на адски пламъци,
разпъната насред площада.

Да вземе, който не е взел,

да види, който още не е,
че щастието като самоцел
ще се роди, но няма да живее.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Донята (Елза Тодорова)

Благодаря Сенилга, Георги и Петър. Пепи, разказвам за суетна любов, която е твърде показна и я убиват очакванията отвън. В моята глава изглежда свързано всичко, друг въпрос е как съм го предала :D

2022-01-30T21:18:52+02:00
Сенилга (Сенилга)

Очень хорошо!

2022-01-29T21:12:26+02:00
генек (Георги Коновски)

Хареса ми.

2022-01-26T16:17:38+02:00
Петър1 (Петър Димитров)

Имаш ги.

2022-01-26T14:02:40+02:00
palenka (П Антонова)

осколки? - не е ли русизъм

"че щастието като самоцел
ще се роди, но няма да живее."?
А нетърсеното живее до края на живота ли?
и на мен ми е странно.

2022-01-26T13:58:35+02:00

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4K 5.0

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.6K 5.0

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.1K 5.0

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0