***

Поэзия » Любовная

737 1 8

Картечница от хорски шум
отдавна е убила моя мир.
Почернили са светлия ми друм
куршуми и осколки. Пир

на лешояди, късащи остатъци
от любовта, умряла млада,
приготвена на адски пламъци,
разпъната насред площада.

Да вземе, който не е взел,

да види, който още не е,
че щастието като самоцел
ще се роди, но няма да живее.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Донята (Елза Тодорова)

Благодаря Сенилга, Георги и Петър. Пепи, разказвам за суетна любов, която е твърде показна и я убиват очакванията отвън. В моята глава изглежда свързано всичко, друг въпрос е как съм го предала :D

2022-01-30T21:18:52+02:00
Сенилга (Сенилга)

Очень хорошо!

2022-01-29T21:12:26+02:00
генек (Георги Коновски)

Хареса ми.

2022-01-26T16:17:38+02:00
Петър1 (Петър Димитров)

Имаш ги.

2022-01-26T14:02:40+02:00
palenka (П Антонова)

осколки? - не е ли русизъм

"че щастието като самоцел
ще се роди, но няма да живее."?
А нетърсеното живее до края на живота ли?
и на мен ми е странно.

2022-01-26T13:58:35+02:00