19 ene 2023, 21:51

Да чакам ли

  Poesía
501 0 2

Да чакам ли

от

А.А.Павлов

 

 

Гъмжат в душите ни отрови

Обиващи човешкото във нас

превръщат ни във клонинги

Души ревниви,самотници 

във многолюден град.

Говорим но никой май не ще

ни чуе...във вярност пак ще се кълнем

Но надали ще я опазим,илюзията наречена любов...фалшиви усни ,усмивката

кривят а ти си казваш че тя е чудо!

Не ,това е само тишина и в нея чуваш

свойте сълзи как падат върху Тъпана Живот.

И пак е нощ звездите вече не ме радват.

Остава само тишина и болката със нея.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ангел Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Пчеличке,,много ме зарадва като се отби на моята страничка!Хубав ден и много усмивки!🥰
  • Оооо, драго ми е да те видя, Ангелче.
    Сериозна тема.
    Поздрави

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....