19.01.2023 г., 21:51

Да чакам ли

499 0 2

Да чакам ли

от

А.А.Павлов

 

 

Гъмжат в душите ни отрови

Обиващи човешкото във нас

превръщат ни във клонинги

Души ревниви,самотници 

във многолюден град.

Говорим но никой май не ще

ни чуе...във вярност пак ще се кълнем

Но надали ще я опазим,илюзията наречена любов...фалшиви усни ,усмивката

кривят а ти си казваш че тя е чудо!

Не ,това е само тишина и в нея чуваш

свойте сълзи как падат върху Тъпана Живот.

И пак е нощ звездите вече не ме радват.

Остава само тишина и болката със нея.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ангел Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Пчеличке,,много ме зарадва като се отби на моята страничка!Хубав ден и много усмивки!🥰
  • Оооо, драго ми е да те видя, Ангелче.
    Сериозна тема.
    Поздрави

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...