12 mar 2017, 13:13

Да ми се оставиш...

770 4 2

Иска ми се да си книга в ръцете ми.

Да погаля корицата с пръсти,

за да усетя първо заглавието,

изписано с грапави букви,

но ваещо дълбоки каньони.

После да го прочета

и така да попият в мен

всички онези обещания,

за изненадващи обрати

в напълно поглъщащ сюжет.

Да отворя на празната страница –

точно онази, пазеща първата,

за да открия от посвещението,

чие име белязва живота ти.

И да ми се оставиш да те чета…

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Надежда Тошкова Todos los derechos reservados

11/03/2015

Comentarios

Comentarios

  • Чудесно е, Наде! Чети, чети ...
  • Браво Надежда! Читателите ще приемат стихотворението като лично послание.Успех!🐎

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...