12 mar 2017, 13:13

Да ми се оставиш...

766 4 2

Иска ми се да си книга в ръцете ми.

Да погаля корицата с пръсти,

за да усетя първо заглавието,

изписано с грапави букви,

но ваещо дълбоки каньони.

После да го прочета

и така да попият в мен

всички онези обещания,

за изненадващи обрати

в напълно поглъщащ сюжет.

Да отворя на празната страница –

точно онази, пазеща първата,

за да открия от посвещението,

чие име белязва живота ти.

И да ми се оставиш да те чета…

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Надежда Тошкова Todos los derechos reservados

11/03/2015

Comentarios

Comentarios

  • Чудесно е, Наде! Чети, чети ...
  • Браво Надежда! Читателите ще приемат стихотворението като лично послание.Успех!🐎

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...