12.03.2017 г., 13:13

Да ми се оставиш...

764 4 2

Иска ми се да си книга в ръцете ми.

Да погаля корицата с пръсти,

за да усетя първо заглавието,

изписано с грапави букви,

но ваещо дълбоки каньони.

После да го прочета

и така да попият в мен

всички онези обещания,

за изненадващи обрати

в напълно поглъщащ сюжет.

Да отворя на празната страница –

точно онази, пазеща първата,

за да открия от посвещението,

чие име белязва живота ти.

И да ми се оставиш да те чета…

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Надежда Тошкова Всички права запазени

11/03/2015

Коментари

Коментари

  • Чудесно е, Наде! Чети, чети ...
  • Браво Надежда! Читателите ще приемат стихотворението като лично послание.Успех!🐎

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...