Да ми се оставиш...
Иска ми се да си книга в ръцете ми.
Да погаля корицата с пръсти,
за да усетя първо заглавието,
изписано с грапави букви,
но ваещо дълбоки каньони.
После да го прочета
и така да попият в мен
всички онези обещания,
за изненадващи обрати
в напълно поглъщащ сюжет.
Да отворя на празната страница –
точно онази, пазеща първата,
за да открия от посвещението,
чие име белязва живота ти.
И да ми се оставиш да те чета…
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Надежда Тошкова Все права защищены
