Иска ми се да си книга в ръцете ми.
Да погаля корицата с пръсти,
за да усетя първо заглавието,
изписано с грапави букви,
но ваещо дълбоки каньони.
После да го прочета
и така да попият в мен
всички онези обещания,
за изненадващи обрати
в напълно поглъщащ сюжет.
Да отворя на празната страница –
точно онази, пазеща първата,
за да открия от посвещението,
чие име белязва живота ти.
И да ми се оставиш да те чета…
© Надежда Тошкова All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
