Скитницa
290 7826
12 sept 2023, 7:12

Да помним 

  Poesía » Otra
439 3 11

Изгубихме се сякаш преди сто лета…

При вас дойдох, днес тихо да поседна.

За миг поне, прибрали своите крила,

да се прегърнем. В очи да ви погледна.

С усмивка да си спомним миналите дни,

и детството ни, сякаш вчера отлетяло.

За общата ни кръв, що в‘ вените кипи,

за всичко свято и с болка преживяно.

За миг да си припомним за нашите деди,

за трудният им път, и бедност, и любов.

За тежкият живот, изгубен, без мечти,

отдали го на нас, с техен благослов.

Да помним и никога да не забравяме,

как и от къде, защо сме тук дошли?!

Да пазим родовата памет и да оцеляваме,

че жива още носим, кръвта на нашите деди. 

 

 

Повод за този стих е родовата ни среща

и е посветен на хората, с които носим една кръв.

© Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Мини, радвам се, че си била тук! Благодаря ти! 💖
  • Хубав стих,Скити! Изпълнен с признателност и обич. Наскоро и ние имахме родова среща.Беше прекрасно!
  • Благодаря ти, Танче!
  • Чудесен стих!
  • Мари, Ники, Иван, благодаря ви от сърце!
  • Чудесно е, когато се пази и тачи родовата памет! Поздравления, Скитница!
  • Много е хубаво, Скити! 💓💓💓
  • Нека има повече такива родови срещи, в които всеки да усети силата на общата кръв във вените и това, което ни прави близки по душевна устременост и определя посоката на вътрешния ни летеж! 👍🥰 Сигурно си зарадвала всички роднини с това стихотворение, Скити!💖 Браво!(С)💋
  • Георги, Деа, благодаря ви! Благодаря и на прочелите!
  • Чудесно!
  • Без памет, живеещи само в тук и сега, сме много по-малко хора, извън биологията...
    Поздравявам те.
Propuestas
: ??:??