Да помним
Изгубихме се сякаш преди сто лета…
При вас дойдох, днес тихо да поседна.
За миг поне, прибрали своите крила,
да се прегърнем. В очи да ви погледна.
С усмивка да си спомним миналите дни,
и детството ни, сякаш вчера отлетяло.
За общата ни кръв, що в‘ вените кипи,
за всичко свято и с болка преживяно.
За миг да си припомним за нашите деди,
за трудният им път, и бедност, и любов.
За тежкият живот, изгубен, без мечти,
отдали го на нас, с техен благослов.
Да помним и никога да не забравяме,
как и от къде, защо сме тук дошли?!
Да пазим родовата памет и да оцеляваме,
че жива още носим, кръвта на нашите деди.
Повод за този стих е родовата ни среща
и е посветен на хората, с които носим една кръв.
