Да помним
Изгубихме се сякаш преди сто лета…
При вас дойдох, днес тихо да поседна.
За миг поне, прибрали своите крила,
да се прегърнем. В очи да ви погледна.
С усмивка да си спомним миналите дни,
и детството ни, сякаш вчера отлетяло.
За общата ни кръв, що в‘ вените кипи,
за всичко свято и с болка преживяно.
За миг да си припомним за нашите деди,
за трудният им път, и бедност, и любов.
За тежкият живот, изгубен, без мечти,
отдали го на нас, с техен благослов.
Да помним и никога да не забравяме,
как и от къде, защо сме тук дошли?!
Да пазим родовата памет и да оцеляваме,
че жива още носим, кръвта на нашите деди.
Повод за този стих е родовата ни среща
и е посветен на хората, с които носим една кръв.
Свързани произведения
Comments
-
Мини, радвам се, че си била тук! Благодаря ти! 💖
-
Хубав стих,Скити! Изпълнен с признателност и обич. Наскоро и ние имахме родова среща.Беше прекрасно!
-
Благодаря ти, Танче!
-
Чудесен стих!
-
Мари, Ники, Иван, благодаря ви от сърце!
-
Чудесно е, когато се пази и тачи родовата памет! Поздравления, Скитница!
-
Много е хубаво, Скити! 💓💓💓
-
Нека има повече такива родови срещи, в които всеки да усети силата на общата кръв във вените и това, което ни прави близки по душевна устременост и определя посоката на вътрешния ни летеж! 👍🥰 Сигурно си зарадвала всички роднини с това стихотворение, Скити!💖 Браво!(С)💋
-
Георги, Деа, благодаря ви! Благодаря и на прочелите!
-
Чудесно!
-
Без памет, живеещи само в тук и сега, сме много по-малко хора, извън биологията...
Поздравявам те.
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
