18 oct 2009, 7:19

... Да построиш прозорец... 

  Poesía » De amor
916 1 12
Шия.
Мъчно седнала на пристана,
където мъртви кораби белеят.
Останала саката от единственост,
шия... Прободена в безвремие.
Порутих всеки хребет на надеждата -
отдавна не строиш любовни кули.
Шия,
наблюдавайки безбрежието,
през цвета на черното си було.
Няма бряг - ти не разсипа пясък.
С последния си вик изпи морето. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Лора Димитрова Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??