20 mar 2019, 23:00

Да си признаем 

  Poesía » Civil
280 2 6

Свят светува... ум, умува, кьорав карти не играи!

Слънце свети но не топли... там където не вирей.

Бухал, буха на боклук... няма клон да кацне тук.

Вятър ечи, земя стене, на народа не му дреме.

 

Лъжат ни с театри разни... за народа безопасни.

Сумати пари обраха че и кожите съдраха.

Пак са недоволни те, нямали са гласове.

Няма зима ни небе... циганията зове.

 

Бели облаци летят, търсят пристан или бряг.

а народа наш си спи, доктора му го втълпи.

Казват няма управия, щом затънали сме чак

до ушите във лъжи че живеем в свят щастлив.

© Ангел Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Радвам се,Приятелю че улови идеята и същноста на стиха ми!Жалко че Народа мълчи,незнайно защо?А сме Народ с главно Н!
  • Приятелю,народните пословици вплетени в твоята творба много удачно отразяват състоянието ни.
    Поздравление!
  • Благодаря Пепи че се отби на моята страничка и сподели!Хубава вечер мила!
  • Самата истина. Поздрави, Ачо!
  • Благодаря мила ,радвам се че сподели!Хубав ден Силве!🌹
  • Много вярно!
Propuestas
: ??:??