20 mar 2019, 23:00

Да си признаем

  Poesía » Civil
558 2 6

Свят светува... ум, умува, кьорав карти не играи!

Слънце свети но не топли... там където не вирей.

Бухал, буха на боклук... няма клон да кацне тук.

Вятър ечи, земя стене, на народа не му дреме.

 

Лъжат ни с театри разни... за народа безопасни.

Сумати пари обраха че и кожите съдраха.

Пак са недоволни те, нямали са гласове.

Няма зима ни небе... циганията зове.

 

Бели облаци летят, търсят пристан или бряг.

а народа наш си спи, доктора му го втълпи.

Казват няма управия, щом затънали сме чак

до ушите във лъжи че живеем в свят щастлив.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ангел Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Радвам се,Приятелю че улови идеята и същноста на стиха ми!Жалко че Народа мълчи,незнайно защо?А сме Народ с главно Н!
  • Приятелю,народните пословици вплетени в твоята творба много удачно отразяват състоянието ни.
    Поздравление!
  • Благодаря Пепи че се отби на моята страничка и сподели!Хубава вечер мила!
  • Самата истина. Поздрави, Ачо!
  • Благодаря мила ,радвам се че сподели!Хубав ден Силве!🌹

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...