Да си признаем
Свят светува... ум, умува, кьорав карти не играи!
Слънце свети но не топли... там където не вирей.
Бухал, буха на боклук... няма клон да кацне тук.
Вятър ечи, земя стене, на народа не му дреме.
Лъжат ни с театри разни... за народа безопасни.
Сумати пари обраха че и кожите съдраха.
Пак са недоволни те, нямали са гласове.
Няма зима ни небе... циганията зове.
Бели облаци летят, търсят пристан или бряг.
а народа наш си спи, доктора му го втълпи.
Казват няма управия, щом затънали сме чак
до ушите във лъжи че живеем в свят щастлив.
© Ангел All rights reserved.
