11 dic 2007, 17:10

Да те запомня

1K 0 21

Аз искам да те гледам без да спирам,

в очите ти да търся лунна светлина.

Намирай ме като призвание, като

                         порив ме намирай,

за да ме запомниш завинаги така...

 

 

Аз искам да те чувствам без да спирам,

на рамото ти тихичко да се опра.

В сърцето си запазила най-топлата

                      ти диря,

за да те запомня завинаги така...

 

 

Докосвай ме и нека се присмива

                         иронично

нощта, допряла длани в топлата ни гръд.

На прага във душата ти съм - боса

                     неприличност,

докоснала насладата с последния си дъх.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Сияна Георгиева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...