Dec 11, 2007, 5:10 PM

Да те запомня

  Poetry » Love
1K 0 21

Аз искам да те гледам без да спирам,

в очите ти да търся лунна светлина.

Намирай ме като призвание, като

                         порив ме намирай,

за да ме запомниш завинаги така...

 

 

Аз искам да те чувствам без да спирам,

на рамото ти тихичко да се опра.

В сърцето си запазила най-топлата

                      ти диря,

за да те запомня завинаги така...

 

 

Докосвай ме и нека се присмива

                         иронично

нощта, допряла длани в топлата ни гръд.

На прага във душата ти съм - боса

                     неприличност,

докоснала насладата с последния си дъх.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Сияна Георгиева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...