Dec 11, 2007, 5:10 PM

Да те запомня

  Poetry » Love
1K 0 21

Аз искам да те гледам без да спирам,

в очите ти да търся лунна светлина.

Намирай ме като призвание, като

                         порив ме намирай,

за да ме запомниш завинаги така...

 

 

Аз искам да те чувствам без да спирам,

на рамото ти тихичко да се опра.

В сърцето си запазила най-топлата

                      ти диря,

за да те запомня завинаги така...

 

 

Докосвай ме и нека се присмива

                         иронично

нощта, допряла длани в топлата ни гръд.

На прага във душата ти съм - боса

                     неприличност,

докоснала насладата с последния си дъх.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Сияна Георгиева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...