Да те запомня
Аз искам да те гледам без да спирам,
в очите ти да търся лунна светлина.
Намирай ме като призвание, като
порив ме намирай,
за да ме запомниш завинаги така...
Аз искам да те чувствам без да спирам,
на рамото ти тихичко да се опра.
В сърцето си запазила най-топлата
ти диря,
за да те запомня завинаги така...
Докосвай ме и нека се присмива
иронично
нощта, допряла длани в топлата ни гръд.
На прага във душата ти съм - боса
неприличност,
докоснала насладата с последния си дъх.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Сияна Георгиева Всички права запазени
