11.12.2007 г., 17:10

Да те запомня

1K 0 21

Аз искам да те гледам без да спирам,

в очите ти да търся лунна светлина.

Намирай ме като призвание, като

                         порив ме намирай,

за да ме запомниш завинаги така...

 

 

Аз искам да те чувствам без да спирам,

на рамото ти тихичко да се опра.

В сърцето си запазила най-топлата

                      ти диря,

за да те запомня завинаги така...

 

 

Докосвай ме и нека се присмива

                         иронично

нощта, допряла длани в топлата ни гръд.

На прага във душата ти съм - боса

                     неприличност,

докоснала насладата с последния си дъх.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Сияна Георгиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...