17 jul 2024, 4:12

Да вярвам ли

  Poesía
315 1 2

 

 

 

Вярвам!? В какво? Боже, моля се в добро.

Найстина дай ни вяра... че доброто

носи вяра, спомени, сълзи... поквара.

Болка стара, незараснала самота.

 

Бях тук... искрен, без задръжки.

Вярвах, обичах, отдавах се...

и за какво, предатели, Светът загива?

А ние с теб играем на война!

 

Вярвам, че доброто пътя ще намери.

Пътят на добрият войн...

Ще те прегърне в нощ студена...

и ще ти даде покоя на доблеста.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ангел Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Винаги съм се радвал когато бъда разбран.Благодаря,Приятелю за голямата подкрепа и за вярата ти в мен!Младене!!!Благодаря на прочелите моят скромен стих,за мен значи много!До нови.
  • Силен и изстрадан стих със забележителен финал:

    "Вярвам, че доброто пътя ще намери.
    Пътят на добрият войн...
    Ще те прегърне в нощ студена...
    и ще ти даде покоя на доблеста."

    Поздравление, Ачо! Разтърсващо си го казал.

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...