17 jul 2024, 4:12

Да вярвам ли

  Poesía
311 1 2

 

 

 

Вярвам!? В какво? Боже, моля се в добро.

Найстина дай ни вяра... че доброто

носи вяра, спомени, сълзи... поквара.

Болка стара, незараснала самота.

 

Бях тук... искрен, без задръжки.

Вярвах, обичах, отдавах се...

и за какво, предатели, Светът загива?

А ние с теб играем на война!

 

Вярвам, че доброто пътя ще намери.

Пътят на добрият войн...

Ще те прегърне в нощ студена...

и ще ти даде покоя на доблеста.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ангел Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Винаги съм се радвал когато бъда разбран.Благодаря,Приятелю за голямата подкрепа и за вярата ти в мен!Младене!!!Благодаря на прочелите моят скромен стих,за мен значи много!До нови.
  • Силен и изстрадан стих със забележителен финал:

    "Вярвам, че доброто пътя ще намери.
    Пътят на добрият войн...
    Ще те прегърне в нощ студена...
    и ще ти даде покоя на доблеста."

    Поздравление, Ачо! Разтърсващо си го казал.

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...